Танцувайте мили мои, влюбени мои, отчаяния. Тъгата ми отива, блика от очите. Бях и аз красива, но нещо промени се... Объркано гледа към мен. Аз съм мръсният сняг. Иска да е като вас. Чистата злоба, отгледа й гроба... Аз... аз не плача. Така си гледам. Тихичко умирам. И ще тъна във забрава. Плаче нощем, лута се там, мисляте капят, душата смърди...

Be the first to comment